Разселване на новото човечество             БОГ е създал човека със свободна воля. Той е  създал човека по Свой образ и подобие, а с вдъхването на живот му е вдъхнал и Божественото. Истината е Божествена и на човека е оставено да живее с нея, но човека е допуснал за свой съветник дявола и лъжата поради което е изгубил безсмъртието си и е оставен да търси истината като светлина към безсмъртието. Всичко трябва да постига с труд и страдание, а когато търси Бог и истина, търси светлина. И обратно изгуби ли Бог и истина труди се на тъмно, а в тъмнината изплуват светлини лъжовни, които водят човека до гибел!     И така, осемте на които е оставено да завладеят цялата земя не са били първобитни, нито малоумни, нито пък грозни като маймуни. На против познанията, които са имали са били достатъчни да водят хубав и спокоен живот, а външният им вид е бил значително по внушителен от днешния. Те са били почти същите хора като днешните, само са имали по големи права, но и задължения. Те са били длъжни бързо да се размножават, да се благоустройват, но и да се придържат към Божия завет.    Ной заедно с тримата си синове представляват три начални рода. Всеки баща имал право да даде на някои от синовете си по големи права, като негови наследници – царе, или господари над така оформящите се родове. Останалите поданици, които са били голямо множество са оставали като старейшини, или по-обикновени членове в обществената йерархия.      Родословието на Ноевите синове е описано сравнително подробно в първа книга на Стария завет. За това няма да обръщам особено внимание на всичките. Тук насочвам вниманието единствено към рода на Иафет, който е посочен като наш праотец.         Иафетовия род   „  2. Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас. 3.Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарама; 4.Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.  5.От тия се населиха островите на народите в земите им, според езика си, според племето си, в народите си.”- Това е цитат от Първа Книга Мойсеева, 10-та глава.    Доста оскъдно, а може би и неточно! От по съвременни тълкувания повлияни най-вече от древните елински писания и сравнени с библейските има направени някои заключения за наследници от гореописаните:     А) Гомер – кимврите /келти или германи населявали Ютлан-днешна Дания /5в.пр. Хр./ обикаляли Европа /130-101г.пр. Хр./ и създавали неприятности на Римската империя/;                    - кимерийци/конен народ населявал кимерийския боспор или днешен Керч северно черноморие(за тях не се тълкува днес кои са…);                    -тевтонци/в wikipedia не ги различават по нищо от кимврите/     От тези данни изучавани в днешно време научаваме, че от /V в. пр. Хр./ наследници на Гомер са днешните т. н. западноевропейци от германски и скандинавски тип.     Б) Магог – скитите / иранска група народи, номади в степите от Монголия до днешна България и целия южен Сибир/???                       - тук днешните учени прилагат и арменците.      В) Мадай – перси/племе наследило древната цивилизация Елам югоизточно от Вавилон, завзело властта над стария свят от Мидия през /VІв. пр. Хр./ с династия Ахемениди/;                          - индийци / има се в предвид арийците населили  северна Индия/                         - арийци /древен народ-/ХV-ХХІв. пр. Хр./ от бяла раса населявал днешен Иран и Индия, имал висока култура, познавал още в най-дълбока древност колесницата…/       Г) Йаван – гърци;/ а техните древни историци твърдят, че са данайци…/                         - йонийци / Йон – брат на Ахей праотец на Ахил/;       Д) Тувал – иверийци /днешна Грузия/;                         - колхидци / заемали цялото източно черноморие/.        Е) Мешех или Мосох  в Паисиевата история  е даден като основа за Московците :                         - Лидийци / известни с приказнобогатия цар Крез ;                         - Мидийци / предшестващи персийската империя, владеели земите от Мала Азия, северно от Месопотамия до индия /VІІв. пр. Хр./ Наследници на Фриги (цар Мида)(по ми прилича да са потомци на Мадай)/.(тук историците си противоречат)        Ж) Тирас -  Тук най-накрая са посочени траки, пеласги, тиванци и финикийци за които ще пишем по нататък…!     Поясненията между наклонените черти са взети от днешната история на wikipedia.           ***      От един мъжки и един женски индивид средно се раждат пет мъжки и пет женски за период от петдесет години(едно поколение), като след третото поколение(баща, дядо и пра дядо) започваме да изваждаме вече  предходното като смъртност. Приемаме, че капацитета за размножаване е доста по висок, но там приспадаме различни случаи на извънредна загуба на хора.    Ной е живял 300 години след потопа, а до тогава населението в района на Арарат и към брега на Черно море е достигнало повече от 30 000 души. Толкова народ, колкото и да се е стремял да живее в близост един до другия, може би е заемал доста голяма площ – от бреговете на Черно море до източните брегове на Средиземно море. Още в това време под формата на примитивни царства или родове, хората са се разделили на стотици отделни господарства на разстояние едни от други със обособени земи за прехрана сборни места за живеене и в определен ред и йерархия. Божествените знания, както за Своя създател така и практични свързани с житейските нужди са били много богати в средите на господарите родоначалници. Те са ги предавали грижливо на своите наследници, което е обещавало спокоен и благоустроен живот за поколенията.    Всички чувства и качества познати ни днес са били познати и на тези първи хора. Радост, скръб, благородство, злоба, любов, омраза, чувство за дълг и безотговорност. В битието си и господарите и обикновените хора при изпълнението на задълженията спрямо останалите и спрямо себе си всеки е влагал някакво чувство.     Всеки се е трудил по нужния начин за благото на племето и за свое удовлетворение.    Споменът за Бог, Който тогава е бил тъй близо до хората и любовта към Него е поставял като задължение в определено време и на определени периоди да отправят благодарствени молитви за това, което са получили на, което се радват. Разбира се това е ставало на чело на старейшината, или поставен от него свещеник, който е имал най-големи знания за Бога, а и най-големи пълномощия.    След време, когато са се умножили и несполуките, хората са започнали да се молят и за благополучие и други неща.    Сред народа и началниците му освен задоволство се е зародило и недоволство, ропот. Така в някои се е усилила злобата, или общо лошотията. Ако като цяло между племената е имало разбирателство, то постепенно са се появили и неразбории. На тези, които са заели по добра земя тя е изобилствала, на други с по бедна се е появил недостиг. Някои хора са проявявали дарби: по добри добиви, благосъстояние и разни иновации; други пък не са имали добри успехи. От там се е появила и завист. Имало е и хора любознателни, авантюристи, изследователи. Появявал се е интерес към необятните празни пространства на земята, която за 300 години се е разхубавила, раззеленила, напълнила с дивеч и най-различни зверове.    Климатът е бил по суров от днешния, но това не е попречило на различните видове растения и животни да се приспособят прекрасно. Човекът е имал още по добри възможности за приспособяване.   Групи от хора са тръгвали на експедиции в организирани походи във всички посоки с цел опознаване, търсене на по добро място, или просто по своеволие.    Най-подходяща посока за разселване е предлагало крайбрежието на Черно море, а търсенето на родната земя от преди потопа е накарало по главните Симови и Хамови наследници да се отправят на юг по долината на Ефрат, или в посока източно средиземноморски брегове.      Още в периода до края на тези първи 300 години експедиции от различните родове са достигнали до бреговете на Персийския залив, Средиземно море,най-крайните части на североизточна Африка, Балканския полуостров и на север от него, а други на изток до пределите на Индия. Това е дало информация на цялото тогавашно човечество къде е подходящо за разселване така, че организирано без излишни препятствия по родословия племената на днешните народи са могли да се разпрострат по описаните места в рамките на дори само един човешки живот.       Продължавайки с предполагаемия растеж на населението за още 200 години трябва да е достигнало над 3 000 000, пък и дори на половина тези хора спокойно вече можем да кажем, че са били господари на Близкия изток, усието на Нил, Балканския п-в, Мала Азия, черноморския и каспийския басейни. В тези вече обширни територии човеците скоро са се възползвали и от новите материали, които сами са започнали да добиват – метилите. Различните метали са способствали за оформянето вече на малки царства: металът е богатство, богатството отива при царете, а който успее да придобива метал може да стане господар дори и да не е!    Само един пример за това е Варненското златно съкровище открито още преди 40 години. Неговата възраст е определена от каменно-медната епоха/4400-5000г.пр. Хр./- възрастта е твърде завишена от съвременните анализи - каменно-медната, пък злато…  Съкровището обаче признато като най-старото в света сочи, че тук са дошли и най-ранните заселници, които при това са имали висока култура и добро благосъстояние. По това време се е събрал много народ за строеж на Вавилонската кула. Има  паметници от това време и в Египет    Петстотин години след потопа или /ХХХв.пр. Хр/. Този свят, който съм описал по горе продължавайки да гадая не е враждувал все още. Пътищата по, които хората са се отдалечавали не са запустявали. Постоянно са подържали връзка, обменяли са натрупан опит, помагали са си. Напълно естествено е да е имало и отделни групи, а и цели племена, които са се отделили поради неразбирателство спонтанно,. Познанията на такива са били бедни, а това ги е обричало на глад. Те са започнали да нападат по благосъстоятелните за да преживяват, а по късно дори и да забогатяват от тях. Появила се е и вражда. Организирали са се по големи общности с цел сигурност и по добра отбрана от набези, а по късно вече някои общности са започнали да враждуват и помежду си поради редица житейски причини от които човечеството страда и до ден днешен.    Въпреки, че в началото всички са говорили един език с масовото разселване говора е започнал да се различава. В началото може би общият речник е бил много беден, а в последствие, когато хората вече са живеели на далечни разстояния са се появили нови думи за нови неща, които няма как да си приличат. Просто се е появила нужда от писмени знаци за описване на разни дела от ежедневието и за бъдещето. Примитивни, но задоволителни се появяват клинописните знаци, йероглифи а някъде дори и звуко-изразяващи знаци като линейното писмо.    Спомена за Бога Създател и почитта към Него постепенно избледнява. Господарите на вече образуваните царства, старейшините и свещениците са носили отговорност да поддържат този спомен и да спомагат за общуването с Бога, но някои поради различни грижи, небрежност или дори недоволство от Бога, поради забравяне, или предумишлено изопачаване, променят дори до неузнаваемост средствата за общуване със Създателя. Завладени и подтикнати от злите сили, които са врагове на мира, любовта и хармонията. Хората бързо са забравили истинския Бог и са започнали да се кланят на различни видими обекти( слънце, луна, огън, дървета, направени от човешка ръка фигурки и безброй др. наречени божества)Тези измислени божества, подарени от дявола принасят някаква нищожна полза на хората, които ги приемат. По магичен начин се постигат някои успехи и се изпълняват определени желания, но в повечето случаи за причиняване на зло.    Новите божества и други нечисти духовни средства често са използвани от владетелите на някои народи за усилване на властта и за натрупване на богатства. Стимулирането на злоба чрез аргумента: „бог еди кой си изисква да се унищожи някое съседно племе”, или „ съседният народ е зъл и опасен, за туй трябва да бъде наказан”, или „ земята която населява съседът е определена от някой бог за нас”. Това е причина някои владетели да нападат, заробват и унищожават съседни народи, а поданиците му да се подчиняват, да дават всичко от себе си  и да се радват на победите, които причиняват огромна беда за други. Разбира се , че печелившите се сдобиват и с плячка, която е добре дошла за бедните победители и плячка богата за владетеля им, която го прави още по силен и влиятелен. Но това е безчестен път за придобиване на чуждото.    Разбира се, че победата над неподготвения и по слаб противник се е приписвала на боговете, които с нечистите си сили печелят от лъжата и се радват на безчестните постижения на хората. Въпреки това в средите на тези безчестия се е родила и мисълта за справедливост. Дори в народи с най-жестоки традиции в отношението към съседния, се е появило семето на милостта и любовта. Това семе се таи и очаква добра почва и у всички народи по цялата земя!    Сред древните народи е имало обаче и такива, които не са забравили напълно вярата в Истината. Те са запазили благородството като цяло, стремели са се към справедливост и човечност. През столетията Бога Любов им е поставял „указателни знаци” по, които да поддържат Духа на Истината жив и в определения за тях час да направят правилният избор. Информация за това липсва. Липсва информация и за много други неща. На други места информацията е изопъчена, променена и нагласена. За това Бог ни е изпратил Своя Единороден Син, който да възстанови разрушеното и да приведе тези, които Го очакват към Него и до истинския безсмъртен живот.    Както ще продължа по на долу, ще изглежда сякаш един народ е по добър, а друг по лош. Това не е вярно, защото всеки човек има право на избор независимо от кое царство е. През всички времена независимо в какви условия е живял обикновеният човек, както и владетелят са имали право на избор. Независимо от това каква кауза са защитавали дали лоша или добра всеки е имал определено предназначение. Във всички царства е имало цел да се постигне нещо, на всякъде е имало хора, които са се стремили към добро, но е имало и предатели. Имало е и хора с различни нечисти намерения превърнати в слуги на златото, властта, лъжата и изпълняващи волята на нечистите сили – дявола.     Често съм си задавал въпроса. С какви чувства обикновеният мъж е изпълнявал заповедта да отиде на война срещу някои братски народ, в някои случаи без ясна причина предложена му от неговия владетел? В несправедлива война срещу невинни хора често са изпращани също такива и те са изпълнявали пъклената задача да избиват деца, жени и други невинни. Въпреки умопомрачението, което са причинявали новите лъжливи богове- демони, в душата на всеки един човек без значение от коя страна е се е случвало нещо изумително необяснимо и в същия момент съвсем обикновено – естествените чувства във всяка душа са водели също война… След края на откритата война много по трудно е настъпвал край и на войната във всяка една душа. За потушаването на тази война много често несправедливата страна е използвала всевъзможни лъжи, които да успокоят съвестта на човека, но въпреки това истината остава загнездена някъде дълбоко, а някъде и по плитко! Често съжалението на отделните войници от вражеския лагер към победения е било по голямо от колкото на предател, който е отворил вратите на бащиния дом за да влезе врагът. А по някога една война е режисирана умело така, че нещастният победен да властва над радостния победител. В човешката история не е нужно да описваме само военни стълкновения, битки и войни. По някога тайно решение между владетели е било по пагубно за хората и от най- страшната война.    Война и днес се води във всеки един от нас. Загиналите във военно време и  мирно починалите до ден днешен са водили война и с всички свои вътрешни чувства теглещи на долу и на горе, към зло, или добро. Търсилите мир, приели Истината и преминали във вечният живот с тази основна цел, сега почиват като победители в лоното на Бог – Любов. Пък останалите които са избрали за свои боговете: на златото, на властта, на лъжата, на насилието и на всичко разрушително се намират при своя свободно избран господар дявола, където вечният плач и скърцане със зъби не помагат срещу неумиращият червей, който започва да яде човека още приживе. От тези сме и всички живи преди да сме поднесли на своя Създател един узрял божествен плод: да умрем с вяра към Него в покаяние за сторените грехове, и Любов към ближния!