Държавата Беотия не може да бъде елинска държава след като те не могат да произнасят Б. Това се отнася и за тракийския град държава Бизантиум. 
   Особеностите на ханаанските надписи от Лакис и Бет Семеш също показват  връзка с много по-старата неолитна писменост от нашите земи. Става дума за пунктуациите и хоризонталните редове за разделяне на текста, които се срещат за първи път в Търдош (Дакия) и Градешница (Тракия).” Буквите на ханаанската азбука, от която идва и финикийската имат своя прототип в много по-старата палеобалканска писменост, т.е.  посоката на разпространение на най-древната азбука е от Балканите към Азия, а нейни носители са били древните трако-пеласги. 

Един рунически надпис на кръст  от българския скален манастир (определен от X-ти в.), с. Басараб (Мурфатлар) – Северна Добруджа 

   В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на неофициално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността съществува при траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети. 
   Едно от най-ярките свидетелства за писмеността на траките е надписа от Ситово. Той е открит от местни хора, като по-късно уникалния тракийски паметник, бива проучен от редица изследователи. Някои определят буквите като фригийски, а относно възрастта му все още няма консенсус. Едни смятат, че древните букви са изсечени преди „6500” години. Други обаче са на мнение, че паметника е от преди „3200” години. 
   Дори надписа от Ситово да е създаден по-късно, някъде през /IX-VIII в.пр. Хр./, това го прави най-стария надпис на европейски народ!

Ситовския надпис 

Въпреки огромния период от време, който ни дели от епиграфския паметник, текста е лесно преведим на български. Две думи са се запазили непроменени, а за останалите има ясна българска етимология. Това показва убедително, че първите европейци успели да създадат своя писменост са говорили език, който в по-късни времена е наречен български. 

ОН УЧЛ У НЕБУ ЕЧЛИ У СИНЕЙ НЧАЙ КУИС ЧИА У ЗИМЛЕ 

 

Той отиде в небесата, оплакан от синовете, този, който бе погребан тук в земята. 

А, ако Ви се струва странна ПРИЛИКАТА НА ЧАСТ ОТ ЗНАЦИТЕ СЪС ТЕЗИ ОТ КИРИЛИЦАТА(!) вижте пък снимките на артефактите по-долу: 
Снимките, които ще видите по долу НЯМАТ АНАЛОГ!!! Те са на уникален артефакт, открит в земите на Македония от /ІІ-ро хил. пр.Хр./ с писмени знаци по него : 


Възниква резонният въпрос: как тези кирилски букви са се озовали на съд от преди 4 хиляди години!?! 
Според професора по палеолингвистика Душко Алексовски на езика на пеласгийското население, живяло по това време в региона е изписано името на богиня  Всефа, известна по-късно, като Веста. 
   В този аспект има една уникална книга, която си заслужава да се прочете. Българската писменост – известна и непозната” на д-р Светлозар Попов. В многобройните си книги той търси истината за пътя и историята на българския род, като привлича огромен доказателствен материал от различни области като история, религия, митология литературни източници, лингвистика, топонимия, генетика и фолклористика. 
   Като привежда впечатляващо голям и интересен доказателствен материал, включително и наскоро откритите в разрушен манастир край провадийското село Равна над 300 каменни надписа и 3200 рисунки, написани на гръцки, латински, старобългарски и руническо и смесено писмо – КИРИЛИЦА и РУНИ, в книгата си авторът прави следния извод: „българската Кирилица представлява усъвършенствано и подобрено развитие на българската руническа писменост. Тя не възниква от нищото, а е стъпила на здравите, многовековни основи на нещо реално съществуващо и оказало се достатъчно жизнено, за да устои на превратностите на времето. Тя го е развила и пригодила към съвременните условия, смъквайки свещените знаци на знанието от камъка върху страниците на книгите.” 

    Речта ни е древна, много по-древна отколкото ние смеем да помислим.    Приликата на наши думи с хетски и с такива на изключително консервативния литовски доказват това. Направим ли сравнение на български с други езици, говорени в далечното минало ще забележим нещо интересно. Българския е много по-близък до ведически санскрит и хетски, отколкото латински и старогръцки. 
   Да си спомним златния пръстен от село Езеро, за надраскания надпис върху обикновен камък "Скиас" в тракийската могила от Къпиново, за надписите с името на Севт върху неговия шлем и сребърните съдове от сервиза му. В Румъния, Македония и Италия са откривани орфически златни таблички със знаци и папируси. Има свещени формули, които се изписват. Както всяка писменост, и тази започва във връзка с религията.
ЗЛАТНИТЕ ОРФИЧЕСКИ ТАБЛИЧКИ, открити в цяла Южна Европа - от Южна Италия до Крит.  
   Единствената цяла златната орфеева книга е един от най-тайнствените експонати в музейната ни археологическа сбирка, понастоящем на съхранение в МАЗЕТО на НИМ, поради големия интерес и многото въпроси задавани по нея !?!, състояща се от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени. Била е намерена преди около 60 години от войник, работил при прокопаването на канал около р. Струма. 
   Текстовете върху погребалните златни пластини-листове съдържат формули, които се тълкуват като свидетелство за мистерийни обреди. Върху плочите релефно е издълбан текст със считани за „етруски” букви (въпреки, съществуващите податки, че на Балканите е имало азбука преди гръцката азбука - именно с т.нар. пеласгийски букви, разпространени измежду тракийските племена, възприети впоследствие и от етруските,), както и рисунки на свещен ритуален тракийски котел(известен и като скитски и хунски), кон, конник, сирена, лира и войници. Според археолозите това е най-старата съхранила се книга на света (!), създадена 600 години /пр.Хр./! А ние типично по-български, разбира се, сме я съхранили в мазето на националния си исторически музей. Съдържанието на книгата подсказва, че тя е направена във връзка с погребението на аристократ, изповядващ култа на Орфей. Гръцкият философ Питагор в /VІ в.пр.Хр./ е популяризирал отново този култ, в Южна Италия и сред съседните племена. Досега са открити около 30 отделни страници от етруски "орфееви" книги, но само в България е открита цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени. Тя е изследвана от експерти в София и Лондон. В момента учените работят върху превода на текста. 

Известен италиански археолог лингвист на скоро, плахо беше споделил мнение че езика на етруските писмени паметници е много близък със „славянския”, но това изявление бързо беше покрито в мъгла!
   За Пирги Страбон пише следното:„И Пирги има храм на Ейлетюя, основан от пеласгите; някога богат...  А от Пирги до Остия разстоянието е двеста и шестдесет стадия... “- География кн.5-2  Това съобщават и мнозина други гръцки автори, че 17 поколения преди Троянската война (1184г. пр.н.е.)пеласгите са се преселили в Италия. В Централна Италия се заселват също и тракийските племена от групата на дарданите, чийто вожд според Илиадата е троянския герой Еней – митичния създател на Рим. 
   Вижте какво пише във връзка с това акад. Вл. Георгиев: 
"За родствената връзка между троянците, и траките вече може да се съди не само от сведенията на египетските и асирийските текстове, не само от гръцките автори, но и от археологическите данни, както и от проучванията на езиковедите... „ За далечната етническа родствена връзка между траки и етруски пише австрийският учен Александър Ранда в книгата си "Балканите - ключово пространство към световната история".  Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите също са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата  за връзката на траките с писмеността идва от древността. 
   С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.” С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до Крит. 
   Странното обаче е, че никой от класическите автори не нарича древните обитатели на нашите земи неуки. Херодот, Тукидит, Страбон, Ксенофон, Плиний и др. свидетелстват за богатството, културата и духовната извисеност на траките и техните роднини пеласгите. В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност . Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита . Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост!

   И така до времената преди появата на папироса, който дава нови огромни възможности за записване на информация имаме много писмени паметници на каменни, златни и други плочи както и по скални късове, керамика и от по „обикновени писатели”. А след появата на леките и удобни материали за създаване на цели литературни трудове, изведнъж траките и техните братя от необятните земи спират да оставят сведения за себе си! Те официално са обявени за безписмени пройдохи отдадени само на ядене, пиене и други демонски вакханалии…

   Разумно ли е да вярваме на това? Или всеки би трябвало сам да си даде сметка какво се е случило…

   Още едно по маловажно, но интересно откритие намерих при нашите днешни будни изследователи, свързано с поредна заблуда ощетяваща нашето „И” красиво минало!

   От малки ни учат колко забележителна е нашата природа и как всичко тук виреело в най-добро качество. Едно цвете с което е прославена България вирее в казанлъшкия край, казанлъшката маслодайна роза. „НО” всички сме учили, че тя не е местно растение, а преди три века благодарение на османската империя е донесена от Сирия. Сирийският сорт се отличава от нашия с много по редки венчелистчета от нашия и това било нормално защото при нашата природа е еволюирал към по кичест сорт „Роза Gallica”, който сега виреел само в България и Франция. Никой не е на ясно кой е измислил научния термин на казанлъшката роза  - „Роза Gallica” (Галика)? От тук обаче излиза, че за някого е изключително важно името на всичко българско да се прикрива грижливо! Истината за розата обаче сама се показва свенливо.

   В нумизматичните ценности останали от тракийската епоха се откриват монети с роза от времето на одриския цар Аматок /389-356г.пр.Хр/. Преди това Херодот е писал „…тази роза по ухание превъзхожда всички други видове”, „Тракийските владетели имат градини, в които специално се отглеждат тези рози”. А от Омир в преплетените митове за разни „оргии и вакханалии” разбираме, че траките са организирали и така наречени „розалии” в чест на това божествено цвете…