През /VІв.пр.Хр./ заварваме вече цялата крайбрежна зона на стария свят включително и плавателните части на прилежащите големи реки осеяни със множество елински полиси (самостоятелни градчета) изглеждащи на картата като листни въшки хранещи се от труда на местните населения и водещи морска търговия със целия тогавашен свят. Най-апетитните места за паразитиране се оказват териториите на Скития и Тракия. Народите на тези земи са живели във родовообщинни организации обединени от незапомнени времена в мащабни съюзи с оформени центрове от групи властващи племена, които са имали много важна организационна и защитна функция. Тази форма на управление е била много ефикасна, понеже създавала силна връзка между огромен брой хора на много далечни разстояния. Тя е давала възможност при всякакви нужди да се събират големи групи хора, на пример за строителство на нещо колосално, или за война, или пък за преселване при бедствия и др. Обмена и разпространението на полезна информация на големи територии помага за силното развитие на прогреса, а обмена на всевъзможни стоки увеличава благосъстоянието. Тези земи, още от много по далечни времена са управлявани толкова умело, че на това би им завидяла всяка една силна империя, но за успехите е било нужно културно единомислие, дисциплина и поддържане на родовите традиции.

   Около (Vв. пр Хр.) елино-данайската култура започва да се налага сред по големите населени места. Модерната политика принуждава народите да възприемат ново държавно управление.

   Първи са островите в Егейско море. След доста усилен многовековен труд били подчинени тотално п-в Пелопонес и Атика, а от тези центрове във всички посоки по море са се разпространили „полисите”. В близост до тези места тракийските племена започнали да възприемат манталитета на елините и да обръщат гръб на старите нрави. Това било модерно, а в често случаи изгодно за някои, така че започнали и сами да се наричат елини. Но болшинството „варвари”  живеещи в цялата територията на днешна Гърция дори и в най-голяма близост с елините се придържали към своята националност въпреки, че приемали и елинизма (много позната черта и при днешните българи) .

   Най-показателен случай за това са македонците, които създали своя държава по елински образец. Други обаче като скитите макар и да имали търговски, културни и политически връзки с елините ревностно пазели своя начин на живот и ненавиждали покварата.

    Примамливото устройство на „демократична държава” започнало да съблазнява тракийските племена. За първите създали държавно устройство по елински образец се считат долонките.

               Долонките

Те са тракийско племенно обединение, което населявало Тракийския Херсонес, или днешния Галиполски полуостров - европейския бряг на Дарданелите. Тяхната история остава неизследвана археологически и само писмените сведения на античните автори позволяват да се проследи миналото на най-древната известна досега тракийска държава и нейното обществено-политическо устройство. Земята на траките - долонки била със стратегическа важност. Населението на техния полуостров имало възможност да контролира търговските и военните пътища между Черно, Мраморно, Егейско и Средиземно море. В средата на /VІ в.пр.Хр./ само западният наследник на великата хетска държава, Лидия, е била съюзник на тракийската държава на долонките към времето на известния с богатството си Крез, и се противопоставяла на колонизационния натиск на гръцките градове. С един от тези градове долонките имали конфликт и те решили бързо да сформират държава с политически държавен глава тиран, който да ги представлява политически. С този си начин на управление долонките преживели нашествието на персите, а към средата на (Vв.пр Хр.) се присъединили към мощната империя на одрисите.

Здравей, naciateh. Елините са колонизирали само крайбрежието. Не са усвоили вътрешността на българиската територия и Балканския полуостров. За нас е от полза тяхното установяване по крайбрежието им основаване на градовете. Иначе неприятностите от гърците са в пъти повече.
Поздрави!